Направо към съдържанието

Вътреушни минислушалки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Професионални силиконови слушалки


Вътреушни минислушалки (от английски: in-ear buds [1]) или мониторингови слушалки (от английски: in-ear monitor [2]) са вид минислушалки, използвани от охранители, музиканти, аудиоинженери и аудиофили за комуникация, особено когато са в комплект с микрофон, или за слушане на музика, специфично при изпълнение на живо от изпълнители, това може да е звукът на вокали и инструментали [3]. Професионалните мониторингови слушалки се подбират според отвора на ушния канал на изпълнителя с цел осигуряване комфорт и високо ниво на намаляване на шума, идващ от околната среда. Разработени са през 80-те години на 20 век от Крис Линдоп и Мартин Ноар [4][5], като често се използват обикновено като една слушалка, от съответния професионалист по сигурността или изпълнител, както и телевизионен водещ, а понякога и като две слушалки от изпълнители на сцена, като за целта освен звук от вокали и инструментал, в тях може да се подава и звук от публиката. От 2013 година са пуснати в масово производство като двойка слушалки (основно за продуктите на Епъл), за слушането на музика от масовите потребители, основно във формата bullet (или куршум), в комплект с микрофон за телефонни разговори [6]. За този вид минисслушалки за масова употреба, виж Слушалки#Вътреушни минислушалки.

Мониторингова система за сцена

[редактиране | редактиране на кода]

Мониторингова система е всяка система, която подсигурява на изпълнителя на сцената микс от звукоизточници. До появата на мониторните слушалки за целта на сцената са поставяни високоговорители, сочещи към изпълнителя (мониторингови тонколони или просто монитори) [7]. В зависимост от цялостната аудио система, мониторинговите тонколони могат да се окажат по-скоро възпрепятстващи отколкото улесняващи. Използвайки мониторинговите слушалки, изпълнителят може да чуе стерео микс, ако дадената мониторна система го позволява. Това, от своя страна, позволява допълнителна дефиниция на звука чрез панинг на отделни звукови елементи за всяко ухо. На скорошно усъвършенстване на тази технология се дължи функцията за регулиране на шума от околната среда.

Докато заместването на мониторни тонколони със слушалки има за цел да подобри предназначения за изпълнителя микс и редуцира в по-добра степен околния шум, съществуващо, но не и непоправимо неудобство е, че до изпълнителя не достига шумът на публиката. Не е необикновено да бъде поставен по един микрофон близо до всяка страна на сцената, който да сочи към публиката, за да може шумът на публиката (или поне част от него) да достигне до слушалките на изпълнителя [8]. Ако концертът е в по-големи мащаби, на предната част на сцената може да са разположени няколко микрофона.

Технология на подаване на звука

[редактиране | редактиране на кода]

Мониторинговите слушалки сами по себе си участват в последната част от сигналния път.[9] Нерядко професионалните такива се оформят по поръчка на клиента и вследствие на това са по-удобни, като позволяват на звука да попадне директно в ушния канал. Така те предоставят по-добро уплътнение, спомагащо за редуциране на шума. Обичайно слушалките намаляват шума с около 30 dB (децибела), но това зависи и от качество им. Слушалките масово производство от този тип, тъй като не могат да гарантират оформяне по ушния канал на масовия потребител, използват силиконова „пъпка“, която плътно се поставя в слуховия канал.

Професионалните мониторингови минислушалки се предлагат както прозрачни разновидности, така и такива в различни цветове, по възможност най-близки до човешката кожа. При тези, предназначени за масова употреба се ползват от производителите обаче дизайни, които обикновено са ярки като цветове и прозрачни основно за силиконовото покритие, предназначено за ушния канал.

Кабелът на слушалките се поставя в 3.5 mm стерео жак, намиращ се на приемник, закачван на колана или друга част от облеклото на изпълнител, или сложен в джоба. Обикновените слушалки се правят от универсална пяна и хипоалергичен силикон, подходящи за повечето хора [10].

В телевизията се използват слушалки с интерком тип IFB (на английски: interruptible foldback).[11]

Ресивър и трансмитер

[редактиране | редактиране на кода]

Най-срещаната професионална мониторингова система налага употребата на безжичен сигнал, за да се изпрати микса до слушалките. Тази система съдържа трансмитер и ресивър (приемник), носен от изпълнителя [12]. Има трансмитер за всеки мониторен микс и ресивър за всяка слушалка. Трансмитерите обикновено имат един стерео или два моно изхода. Когато един трансмитер е предвиден за два моно микса, той може да бъде използван за два различни микса. Един микс може да бъде получен от много ресивъри.

Ресивърите и трансмитерите изпращат сигнала безжично посредством VHF или UHF честоти. Като цяло UHF системите звучат далеч по-добре от VHF системите, затова са и на значително по-високи цени. UHF системите обикновено са по-малко податливи на смущения, което е в плюс за тяхното качество.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Вътреушни минислушалки.
  1. ↑ от in – вътре, ear – ухо, earbuds като синоним на earphnes – минислушалки
  2. ↑ от monitoring system – система за наблюдение, тъй като са използвани от охрани и професионалисти по сигурността monitoring, които обикновено „наблюдават“
  3. ↑ Мониторни слушалки. Proaudio.bg. Посетен на 28 декември 2013.
  4. ↑ ((en)) How to Use In-Ear Monitors. Ehow.com. Посетен на 28 декември 2013.
  5. ↑ ((en)) History Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine.. Thomann.de. Посетен на 28 декември 2013.
  6. ↑ In-Ear Headphones Shaped Like Bullets At CES, Forbes Tech, 1 юли 2013
  7. ↑ ((en)) IEM MIXING, part one Архив на оригинала от 2013-12-30 в Wayback Machine.. Twfm.com. Посетен на 28 декември 2013.
  8. ↑ ((en)) Achieving Ambience With Personal Monitors – Can You Hear Me Now? Архив на оригинала от 2013-12-31 в Wayback Machine.. Prosoundweb.com. Посетен на 28 декември 2013.
  9. ↑ ((en)) Advice From The Sound Guy: Mixing Monitors From Front Of House Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine.. стр. 72. Sensaphonics.com. Посетен на 28 декември 2013.
  10. ↑ ((en)) Ultimate Headphone Guide Articles: How to Insert In-Ear Monitors. Innerfidelity.com. Посетен на 28 декември 2013.
  11. ↑ ((en)) Wireless IFB Архив на оригинала от 2013-11-26 в Wayback Machine.. Productionwireless.com. Посетен на 28 декември 2013.
  12. ↑ ((en)) An Introduction To In-ear Monitoring. Soundonsound.com. Посетен на 28 декември 2013.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата In-ear monitor в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вътреушни_минислушалки&oldid=11957114“.